Текстът на D. 45.1.35.2 е общоприето считан за изрично доказателство за възможността за използване на вербални съглашения (verborum obligatio) за осъществяване на продажба на кредит . Една по-задълбочена екзегеза на този текст, свързана и с преценка на някои текстове от Варон за сключването на договор за продажба на добитък, позволява да се покаже, че цитираният по-горе фрагмент използва стипулацията за да придаде форма на едно от едно от задълженията, произтичащи от продажбата, но без да покрива съдържанието, което се предполага от целия договор.
: D. 45.1.35.2 is generally known as the explicit evidence of the possibility to use the verborum obligatio for credit sale realization. A depth analysis of the text (passage), assisted by the valutation of some Varronian texts about the animal’s sales conclusion, can, instead, demonstrate that the fragment we before named simply attets that the stipulatio was used to represent only one sale’s obligation and no the absorption of the whole conventio that the sale contract presupposes
D. 45.1.35.2 (PAUL. 12 AD SAB.) И ИЗПОЛЗВАНЕ НА VERBORUM OBLIGATIO ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ ПРОДАЖБА НА КРЕДИТ (НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)
Mariateresa Carbone
2019-01-01
Abstract
: D. 45.1.35.2 is generally known as the explicit evidence of the possibility to use the verborum obligatio for credit sale realization. A depth analysis of the text (passage), assisted by the valutation of some Varronian texts about the animal’s sales conclusion, can, instead, demonstrate that the fragment we before named simply attets that the stipulatio was used to represent only one sale’s obligation and no the absorption of the whole conventio that the sale contract presupposesI documenti in IRIS sono protetti da copyright e tutti i diritti sono riservati, salvo diversa indicazione.
